Легендарният скок на Дан Купър

610 прочитания

Преди половин век мъж, представящ се като Дан Купър, отвлича самолет, взима сериозен откуп за него, скача с парашут и изчезва без следа

24 ноември 1971 г., сряда. Ден преди Денят на благодарността. В американския северозапад е мразовито. Малко след 14 часа към билетното гише на Northwest на международното летище на Портланд, Орегон се приближава добре облечен бял мъж на възраст около 45 години, висок около 178 cm, със средно телосложение. Той подава 20-доларова банкнота и купува еднопосочен билет за Сиатъл. Билетът е записан под името Дан Купър.

В 14,55 часа Полет 305 на Northwest отлита от Портланд за своя половинчасов полет до Сиатъл. На борда на Boeing 727-100 с регистрация N467US се намират 36 пътника и шестчленен екипаж. До този момент Купър не се отличава по нищо от останалите пасажери прибиращи се за празника. В ръцете си той държи стандартно черно дипломатическо куфарче, непроверено от никой преди той да се качи на самолета. Нещо немислимо днес, но напълно нормално за тогавашните разпоредби при вътрешни полети в САЩ. Не само, че багажът на Купър не е прегледан, но и никой не е проверил неговата самоличност. Така и може да сме сигурни, че „Дан Купър“ е просто псевдоним.

Купър сяда в задната част на салона. Почти веднага след като самолета се издига той поръчва на стюардесата Флорънс Шафтнър бърбън с лед. Малко по-късно Купър подава бележка на Шафтнър. Тя, без да поглежда съдържанието ѝ, я прибира в чантата и продължава да изпълнява задълженията си. Стюардесата е свикнала с нея да флиртуват и да получават бележки с телефонни номера на скучаещи пасажери. Нищо не подсказва, че и сега случаят е друг.

Когато стюардесата отново минава покрай Дан Купър той ѝ дава знак да приближи и ѝ прошепва:

„Госпожице, по-добре да прочетете бележката. Имам бомба.”

В този момент стюардесата забелязва куфарчето седящо в краката на мъжът. Шафтнър и още една стюардеса застават до Купър, а той спокойно показва съдържанието на куфарчето си. Двете жени виждат вътре осем червени цилиндъра и много жици, които ги свързват. Стюардесите докладват на командира на самолета Уилям Скот, който след като се запознава със ситуацията докладва на РВД в Сиатъл, които от своя страна се свързват с местната полиция, ФБР и ръководството на авиокомпания Northwest.

Според свидетелите, Дан Купър е изглеждал така

Точното съдържание на бележката никога не става ясно, тъй като Дан Купър я прибира по-късно. По-спомените на екипажа бележката е била написана на ръка и е съдържала прости инструкции – иска се откуп от $200 000 (отчитайки инфлацията, това са около $1,4 млн. днес) в банкноти по $20 и четири парашута – два основни и два резервни. Инструкциите гласят, че когато всичко е готово, машината ще се приземи в Сиатъл.

На пътниците е казано, че поради технически проблем самолета няма да може да се приземи скоро, въпреки това на повечето пасажери е ясно, че самолета е отвлечен, което въобще не е нещо, което ще впечатли средния американец в тази епоха. Тук е времето да споменем, че за периода 1968 – 1972 г. по целия свят са отвлечени 137 самолета. Почти всички тези случаи се разминават без жертви. Въпреки това американските власти не смятат да засилват мерките на безопасност. Президента Ричард Никсън заповядва не определени полети да пътува въоръжена охрана, но също така смята, че по-драстичните мерки като стриктни проверки на багажа и самоличността на пътниците ще доведе до отлив от въздушния транспорт.

По план

По личното настояване на Доналд Нироп, президент на авиокомпанията, е взето решение да не се предприемат силови мерки, а да се плати искания откуп. Набавени са $200 000, разбира се не с последователни номера. Все пак ФБР се погрижва серийните номера на всички банкноти да започват с “L”, а също така всяка една от десетте хиляди банкноти е описана, така, че все пак властите разполагат с всички серийни номера. Осигурени са и парашутите (въпреки големите трудности). Знае се, че похитителя е един е направено предположение, че той ще вземе със себе си и заложник.

През това време на борда на кръжащия Boeing 727 Дан Купър спокойно пие бърбън и пуши, сякаш всичко тече по плана му. По-късно стюардесите, които контактуват пряко с него, ще си го спомнят, най-вече с любезното му отношение и възпитан изказ.

„Изглеждаше, като много приятен джентълмен”, разказва по-късно Флорънс Шафтнър.

В 17,24 часа от кулата в Сиатъл уведомяват капитан Скот, че всичко е готово и Полет 305 се приземява 15 минути по-късно и рулира до отдалечена стоянка. По искане на Купър до самолета е допусната само една кола на която се намират парите и парашутите. Похитителя заповядва да бъде отворена вратата в опашната част на самолета и да бъде спусната бордната стълба. От там са натоварени четирите парашута и откупа натоварен в голям брезентов банков чувал тежащ малко под 10 kg. След като са изпълнени исканията му, Дан Купър освобождава всички 36 пътника и две от стюардесите. На борда остават командирът, вторият пилот, бордният инженер и една от стюардесите.

Автентична снимка от 24 ноември 1971 г. Отвлеченият Boeing 727 се зарежда с гориво на летището в Сиатъл

Зареждането с гориво отнема малко повече време от очакваното и Купър започва да нервничи. Властите искат да се срещнат с него лице в лице, но той отказва.

Купър остава в пътническия салон от където дава инструкции на екипажа за по-нататашния полет. Самолетът трябва да се отправи към Мексико сити, но височината му на полет трябва да бъде точно 10 000 фута (3048 m), а кабината ще остане нехерметизирана. Скоростта трябва да бъде възможно най-ниска. Похитителят изрично иска колесникът да бъде спуснат, а задкрилки спуснати на 15 градуса. Той желае и намиращата се в опашката пътническа врата да остане отворена, а стълбата ѝ да бъде спусната. Екипажът, обаче има забележки – при такава конфигурация на самолета и височина на полет, горивото ще стигне за около 1600 km, докато мексиканската столица е на 3500 km от Сиатъл. Купър се съгласява с тяхното предложение за междинно кацане в Рено, Нева. Освен това, командирът отказва да излети със спусната пътническа стълба в опашката. Купър му отвръща, че няма да има никаква опасност, но и отбелязва, че не му се спори по въпроса и се съгласява вратата да бъде затворена.

В 19,46 часа горивото е заредено и самолетът излита.  Полета ще се осъществи по въздушното трасе Victor 23 – маршрут позволяващ да се лети на на сравнително малка височина и да се избягва високите планински върхове в района.

Скокът

Веднага след излитането Дан Купър иска от останалата на борда стюардеса Тина Маклоу да му покаже как точно се работи с пътническата врата в опашката. След това нарежда целия екипаж да остане в пилотската кабина. Четиримата вътре няма никаква представа какво точно става в пътническия салон и с какво се занимава похитителя, но малко преди да затвори вратата на кокпита, Маклоу зърва, че Купър започва да привързва чувала с парите за тялото си. Капитан Скот полага неимоверни усилия да подържа зададената височина и скорост, при все по-влошаващи се метеорологични условия в американския Северозапад.

Точно в 20,02 в пилотската кабина светва предупредителна лампа за отворена задна врата. Командирът Скот пита по интеркома Купър дали има нещо, което може да направи за него. Отговорът е кратичкото „Не“ – това са последните думи, които някой чува от похитителя. В 20,13 часа пилотите усещат непривични вибрации в задната част на самолета, те предполагат, че Купър е спуснал стълбата и е скочил, но те няма как да потвърдят подозренията си. По това време самолета се намира на около 40 km северно от Портланд в района на река Луис.

Така изглежда пътническата врата със спусната стълба в опашката на Boeing 727

Отвлеченият Boeing 727 се ескортира от двойка свръхзвукови прехващачи F-106A от състава на 318-та ескадрила базирана в авиобазата МакКорд. Пътническият самолет обаче се движи с около 275 km/h, а двата прехващача не могат да летят с по-малко от 350 km/h, което ги принуждава да кръжат около боинга. Слънцето отдавна е залязло и военните пилоти не забелязват момента на скока.

В 22,15 часа отвлеченият авиолайнер се приземява в Рено. Екипажа остава в кокпита в продължение на пет минути, но нищо не се случва. Когато най-накрая се престрашават да погледнат в пасажерския салон там няма никой. Дан Купър не е останал почти никаква следа от себе си.

Разследването

Въпреки внимателното оглед извършен от криминалистите на борда на самолета са открити мизерно количество улики – няколко фаса, множество отпечатъци, които не водят на никъде и  вратовръзката на Купър, заедно с игла към нея. В началото на 70-те криминалистите дори не са сънували за ДНК анализи и фасовете са изгубени за историята. На борда остава и единият комплект парашути, като малкия запасен парашут е разпорен, за да бъдат взети въжетата му. Купър вероятно ги използва за да привърже чувала с парите за себе си.

Още на следващата сутрин започва да се оглежда от въздуха трасето над което е летял отвлечения Boeing 727. Очакванията са, че някъде из гъстите гори на щатите Орегон и Вашингтон може да бъде открит Купър – жив или мъртъв. Хиляди полицаи, агенти от ФБР и войници са задействани в търсенето по земя. Претърсват се отдалечени ферми, блокират се пътища, проверяват се всякакви насоки, колкото и да са абсурдни.

ФБР смятат, че Купър е напуснал самолета около 20,13 часа, когато пилотът усеща вибрация в задната част. Направен е следствен експеримент в който друг Boeing 727 лети със същата конфигурация, скорост и височина, а от спуснатата задна стълба е избутан товар с маса от около 90 kg. Машината потрепва по сходен начин.

Това помага предполагаемата зона на скока да се стесни, но отново на земята не е открито нищо. Дълбоките снегове, които падат в средата на декември прекратяват издирането. Едва през пролетта на 1972 г. претърсването на горите по границите между Орегон и Вашингтон продължават.

Междувременно, репортерска грешка изкривява името на извършителя от Дан Купър на Ди Би Купър. Точно под този псевдоним той е по-известен и днес.

ФБР проверява десетки хиляди хора с парашутен опит отговарящи на описанието на Купър, но това не води до нищо. Обявена е награда от $10 000 за предаването на дори една от 20-доларовите банкноти дадени на похитителя, но нито една такава банкнота не е предадена, нито някога засечена някъде из Щатите. Дан Купър сякаш се изпарява…

Теориите

Дан Купър ще остане единственият, който успешно отвлича самолет в САЩ и успява да се измъкне безнаказан. Вероятно заради това теориите около случая са хиляди, а интересът към Купър изглежда, че няма да стихне.

Едни от основните спорове около престъплението на Купър са свързани с това, дали той е отчаян (или просто много луд) аматьор или напротив – отвличането и всички детайли около него да са внимателно премислени и извършени от професионалист.

От една страна, Купър явно има достатъчно авиационен и парашутен опит за да поиска отвлечения Boeing 727 да лети по начин, който максимално ще опрости скока му. До там, че той дори иска задкрилките да са отклонени на точен градус. От друга страна, нищо не подсказва, че Купър е бил добре подготвен за извършването на нощен парашутен скок над пресечен терен и по време на есенна буря. Например, той не иска от властите защитен шлем и очила, нито стабилни високи обувки – все важни при парашутни скокове неща. Облеклото му също не е много подходящо за оцеляване в планините в американския Северозапад.

Разбира се, не е изключено на земята да са го чакали съучастници, но как е могло те да знаят къде и кога да го очакват? Ако авиационният опит на Купър е бил сериозен, то е могъл да предположи, че при зададения южен курс и изискване да се лети ниско, командирът е щял да поеме по трасето Victor 23. Знаейки приблизителната скорост на Boeing 727 със спуснат колесник би било възможно Купър да прецени приблизителния момент, в който трябва да скочи за да се спусне над района, където го чакат неговите съучастници. И все пак, това би била една изключително сложна задача.

Скокът на Купър не е бил чисто самоубийство, особено за човек със сериозен опит. Но оцеляването му в планинската верига Каскади при около минусови температури и измъкването му от властите е вече една друга история.

По време на издирването през пролетта на 1972 г. екипите на ФБР намират останките на мъж загинал години по-рано. Разследването показва, че той е бил ловец, който чупи крака си и след което загива, най-вероятно от измръзване. Смразяващо напомняне за това, какво може би е сполетяло Купър.

***

Може би е излишно да се споменава, че американските медии раздухват случая с отвлеченият самолет едва ли не до небесата. Вестниците, списанията и телевизионните предавания са пълни с подробни описания на престъплението извършено от Дан Купър.

Не е учудващ факта, че през следващата 1972 г. са извършени не един, не два, а цели 15 опита да се копира отработената от Купър схема – бомба в куфарче, Boeing 727, откуп, полет ниско и бавно, парашутен скок. Колкото и парадоксално да звучи поне шестима от тези плагиати успяват да извършат успешен парашутен скок. Въпреки това нито един от тях не се измъква от правосъдието. На следващата 1973 г. FAA е принудена да издаде бюлетин с който задължава всички произведени Boeing 727 да бъдат оборудвани със специално приспособление не позволяващи задната врата да бъде отворена в полет. Тези събития подтикват и първото от редицата засилвания на сигурността в гражданската авиация в САЩ – въведена е задължителната проверка на ръчния багаж на пасажерите, както и минаване през металодетектор.

Въпреки, че обществения интерес към Дан Купър да не умира, разследването стига до задънена улица. И така до 10 февруари 1980 г., когато на брега на река Колумбия в щата Вашингтон са открити три пачки с банкноти по $20 на обща стойност $5800. Сензационното е, че всички серийни номера съвпадат с тези от откупа даден на Купър девет години по-рано.

Част от откритите през 1980 г. пари

Откритието, обаче задава повече нови въпроси, отколкото да отговаря на стари. Първо, предвид посоката на течение на реката става ясно, че е много вероятно самолетът да е летял доста по-източно от първоначално предполаганото, а това компрометира операцията по търсене. Второ, две от намерените три пачки са с по 100 банкноти, по колкото са били всички пачки дадени на похитителя, но третата е с 90. Как пачките се озовават леко заровени на речния бряг, кой и защо вади $200 от една от пачките, доказателство за това, че Купър е оживял ли са те или точно на обратно – че е загинал след скачането?

ФБР формално прекратява разследването по случая през 2016 г. – 45 години след безумния нощен скок на Дан Купър. Въпреки това бюрото продължава да приема всякакви доказателства или сигнали свързани с това загадъчно престъпление от преди половин век.

Вместо епилог

Години след скока на Дан Купър на бял свят излиза информация за дейността на авиокомпания Southern Air Transport в Югоизточна Азия в края на 60-те и началото на 70-те. Тя е една от компаниите, които всъщност са собственост на ЦРУ и изпълняват секретни задачи в региона в интерес на американското разузнаване.

Southern Air Transport оперира с няколко Boeing 727. През 1968 г. над Тайланд са извършени серия от експерименти, които показват, че от пътническата врата в опашната част може да се извършват безпроблемни парашутни скокове. Има индикации, че тази способност на тридвигателния лайнер е използвана нееднократно над Югоизточна Азия.

Дали пък желязната увереност на Купър не произлиза от това, че година – две по-рано не е извършвал подобни скокове от други Boeing 727?

Свързани теми

Предишна публикация
Авиационната ситуация в Афганистан
610 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Меню