NASA обяви контракторите, с които ще разработва бъдещите кораби за кацане на Луната. Това са Blue Origin, SpaceX и Dynetics, които ще получат финансиране от над $1 милиард.
Трите компании трябва да разработят концепции за лунни кораби, които включват варианти на пилотирания кораб от следващо поколение Starship на SpaceX.
„Това са трите компании, които според нас притежават достатъчно способности, които ще ни позволят да се завърнем на Луната,“ каза администраторът на НАСА Джим Брайденстайн. „Всяка от тези компании е много различна. Всяка от тях предложи нещо много различно и уникално, което е от голяма важност за нас.“
Blue Origin, създадена от основателя на Amazon Джеф Безос, си партнира с Lockheed Martin и Northrop Grumann за разработването на пилотиран спускаем апарат. Dynetics си партнира със Sierra Nevada Corp. по концепцията си за лунен кораб.
От всички изброени най-голям дял се пада на Blue Origin, която ще получи $579 милиона по първоначалния 10-месечен договор. Сумата покрива само първата фаза от мултигодишна програма за разработване на лунните кораби, за които НАСА предвижда общ бюджет от около $18.4 милиарда до края на 2024 година.
От всяка отделна компания се очаква да добави и частно финансиране в помощ на дизайна и разработването на съответната концепция.
Концептуална графика на лунния кораб на SpaceX на лунната повърхност.
На снимката горе: Лунният апарат на Blue Origin с модула за изстрелване към орбита и астронавти на лунната повърхност. Графика: Blue Origin
Договорът със SpaceX е за $135 милиона и е най-голямата правителствена инвестиция до момента в системата Starship на компанията на Илън Мъск, но от изброените само Blue Origin и Dynetics ще разработват апарати за кацане на Луната, които са и на по-голяма финансова стойност. По думите на Брайденстайн SpaceX са предложили да участват със Старшип – корабите с които Америка ще се завърне на пазара за изстрелване на астронавти в орбита – и това е много различно решение от тези на останалите, но също толкова ключово за лунната програма.
Разработването на следващата фаза лунни орбитални кораби и такива за кацане в публично-частно пратньорство трябва да ускори намеренията на НАСА за завръщане на астронавти на повърхността на земния спътник. Миналата година, президентската администрация в САЩ постави за цел 2024 за първо кацане на Луната с астронавти на борда след мисиите Аполо от 1972. Програмата, наречена Артемис, включва тежката ракета-носител SLS /Space Launch System/ и капсулата за екипажа Orion, разработвана от Boeing. В плановете е включена и мини-космическа станция, нарчена Gateway, която трябва да бъде сглобена на далечна, елиптична орбита около Луната.
Конгресът на САЩ задели $600 милиона за HLS /Human Landing System/ за фискалната 2020, което е по-малко от поисканите от администрацията $1 милиард, а за 2021 поисканите средства са в размер на $3.3 милиарда.
Срокът от 10 месеца за представяне на дизайнерските решения на трите контрактора изтича през февруари 2021, когато НАСА ще направи пълен преглед на предложенията и ще вземе решение за следващия етап от програмата, когато трябва да започне същинската разработка на HLS. Първата пилотирана мисия за кацане на Луната трябва да се състои след успешни изпитания на системата през 2024 и ще се нарича Артемис 3.
Концептуална трафика на мини-орбиталната станция Gateway, която трябва да бъде разположена в лунна орбита, заедно с пилотираната капсула Орион преди скачване
Ключът, според НАСА, за устойчиво присъствие и изследвания на Луната е в мини-орбиталната станция Gateway. Първоначално изследователите се надавят станцията да е на позиция в окололунна орбита до началото на мисията Артемис 3 през 2024, което ще позволи някои от елементите на спускаемия апарат да се сглобяват в орбита на самата станция, още преди пристигането на екипажа с капсулата Орион. Новото решение, според шефа на НАСА, е че астронавтите от Артемис 3 няма да минават през Gateway, но агенцията ще държи на реализацията и на проекта за станцията, която ще има важно логистично и стратегическо значение.
По неговите думи „Gateway може да се трансформира. Можем да я използваме и за бъдещите пътувания до Марс. Тя ще ни даде нови възможности за научни изследвания и дава допълнителни гаранции за международните ни партньори, че гледаме сериозно на програмата. Трябва да подчертая едно – НАСА е 100% решена да изпълни Gateway.“
Boeing също е участвал с предложения за HLS програмата, но НАСА е предпочела да не включва компанията в окончателното обсъждане на предложенията. Агенцията вече разкритикува самолетостроителя от Чикаго за забавянето на работата по SLS програмата, която трябва да изстрелва капсулата Орион с екипажи на борда. Основният модул от SLS се строи от Боинг, като забавянията в неговата разработка забавиха и цялостния ход на SLS програмата, чийто първи старт беше отложен от 2017 за 2021 година.
Капсулата Starliner на Боинг, която трябваше да извежда астронавти в орбита до Международната космическа станция също се натъкна на проблеми. Първият й тестов полет през декември 2019 изобщо не достигна до МКС, като Боинг възнамерява да изпълни още една, непланирана предварително тестова мисия на Starliner, преди да изпълни пълния реален пилотиран полет.
Концептуална графика на предлагания от Dynetics кораб за кацане на Луната
Dynetics не дава много подробна информация за своята концепция. Знае се само, че тя предвижда HLS да се разработи като единна структура с възможности за спускане към повърхността и изстрелване обратно в орбита. От Земята корабът трябва да бъде изстрелван на борда ракетата-носител Vulcan, разработвана от ULA /United Launch Alliance/.
Базинарата в Алабама компания разпространи едва през декември 2019 концептуална графика на предлагания апарат, на която се вижда голям централен херметичен модул, два големи резервоара за гориво и слънчеви панели за генериране на електричество. Говорител на компанията заяви, че тя е събрала малък, но впечатляващ екип от малки подизпълнители, които ще участват в разработване на лунната й система.
