Лондонското летище Хийтроу беше известно, като най-натовареното в Европа поне десетилетие преди началото на пандемията. Също толкова време то работи практически на ръба на капацитета си за самолетодвижения и преминаващи пътници и до скоро в това нямаше никакъв шанс за промяна.
В края на 2019-а, когато SARS-CoV-2 вече тръгва на околосветското си турне, ръководството на летище Хийтроу публикува официално детайлите около плановете за разширяване на комплекса и добавяне на трета писта за излитане и кацане до 2026 година. Разработката е остойностена на поне 14 милиарда паунда, но може да освободи безценен капацитет на летището, което е заето между 98-99% от поне 2005-а насам, а това само може да намали дългосрочните разходи за компанията. Големият проблем е, че представлява инженерен кошмар, който предвижда промяната на речни корита и преместване на най-натоварената автомагистрала в Обединеното кралство.
Ретро-джетовете на Бритиш Еъруейз паркирани пред старите терминали на Хийтроу през април 2019
Отсечката от магистрала М25 между изходи 14 и 15 обслужва над 215 000 превозни средства дневно, но е и единственото място, откъдето може да премине новата полоса, заради множеството изисквания за качество на въздуха, намаляване на шума, минимално отстояние от съществуващите писти, за да работи в независим режим и необходимата дължина. Всичко това предвижда пистата да се вреже директно в съществуващата магистрала, която е околовръстното шосе на Лондонския мегаполис.
Очевидно, инженерите работещи по проекта не са се уплашили от тази перспектива и плановете предвиждат преработване на участък от 2 км от магистралата, който трябва да бъде разширен, но и потопен с около 4.5 метра от сегашното му ниво, като новата писта преминава отгоре. Теоритично може да се построи и писта, която да се издига под наклон над сегашния участък от пътя, но това би затруднило много по-сериозно кацащите самолети и спирачките им, както и двигателите на излитащите такива. Вместо това, автомобилите ще бъдат изпратени в тунел, прокопан под новата писта.
Летище Хийтроу в сегашната му конфигурация след построяването на новия Терминал 5
Според инженерите, предизвикателството не е много по-различно от всеки друг сложен инфраструктурен проект. Подобни конфигурации съществуват на много други летища, като Шарл дьо Гол в Париж, Скипхол в Амстердам или Атланта в САЩ, което продължава да е водещо по натовареност в света. А начинът, по който Хийтроу възнамерява да преориентира трафика под пистата дори улеснява проекта.
Как изглеждат пистовите конфигурации на някои от най-големите летища в света.
Новото трасе на магистралата трябва да бъде построено по метода „срежи и покрий“, което е различно от прокопаването на тунел с пробивни машини. Вместо това в издълбания участък ще се поставят предварително сглобени бетонни блокове, подобни на кутии. Това ще улесни в огромна степен и неизбежното отклоняване на трафика по време на строителните работи. Трябва да бъдат построени и поставени общо четири такива секции – две за основните платна на магистралата и още две за северното и южното локални платна. Всичко това трябва да бъде построено на 150 метра встрани от сегашното трасе и, когато е готово, трафикът директно да се пренасочи натам.
Този метод ще позволи минимизиране на задръстванията по време на строителството, съкращаване на времето за строителните работи с поне половин година и най-важното – да не се налагат ограничения на скоростта по М25 по време на строителството.
Това няма да е първата подобна реконструкция на М25. Магистралата има участък на около 45 мили северозападно от Хийтроу, на който е построен подобен тунел още в средата на 80-те години, за да се защити гората Епинг.
Официалното внасяне на проекта за одобрение се състоя през октомври 2019, но три месеца по-късно беше блокирано в съда от противници на проекта, сред които до неотдавна беше и британския министър-председател Борис Джонсън, който нееднократно се обявяваше против разширяването на летището, докато беше кмет на Лондон. Вместо това Джонсън лобираше за проект за изграждането на изцяло ново летище при устието на река Темза, който може да струва на британските данъкоплатци не по-малко от 30 милиарда паунда.
Ако не беше обжалването в съда, работата по проекта за третата писта можеше да започне още до средата на 2022-а година. 10 месеца по-късно, през декември 2020, след поредица от правни битки, британският Върховен съд отмени решението за блокиране на проекта за разширяване и третата писта на Хийтроу най-после получи зелена светлина. Но, загубеното време в съдебните зали означава и ново връщане в изходна позиция, като летищния оператор ще трябва да внесе ново заявление за планиране, одобрението на което може да отнеме още една година. То ще трябва да инвестира и допълнителни усилия и средства за убеждаване на обществеността в устойчивостта на проекта, след което правителството ще има последната дума.
Според мастърплана, разширяването към третата писта ще усвои още поне 14 хектара земи около Хийтроу и ще доведе до изчезването на поне едно градче
Междувременно инженерите прецизират плановете си за трансформацията, като преместването на магистралата е само малка част от цялостния логистичен пъзел. Не по-малко сложна е операцията по преместването и сливането на две реки Граф Нортъмберланд и Лонгфорд, които трябва да бъдат пренасочени от бъдещите изравнени и принизени терени от разширената площ на Хийтроу, за да се запази качеството на водите и течението им, както и да се изгради нова пречиствателна станция за нуждите на комплекса и околните общини. А също и за намаляване на опасността от потенциални наводнения на терена около летището.
Когато разширяването бъде завършено, капацитет на Хийтроу би се разширил с поне 15-17 милиона пътници годишно и над 250 самолетодвижения дневно
Като за всеки подобен проект, обществото и администрациите са разделени на две крайностни позиции за и против разширяването. Според едните разширяването на капацитета на летището ще доведе до облекчаване на трафика, сериозни предимства за авиокомпаниите и операторите и в крайна сметка за околната среда. Според другите, третата писта ще доведе до увеличаване на и без това претоварения трафик, повече замърсяване, шум и още по-големи задръствания както на самото летище, така и около него. Още повече, че самите строителни дейности ще отнемат поне 6-7 години и ще доведат до пълното унищожаване на предградието Лонгфорд.
Приключването на всички фази от проекта, включително нова инфраструктура и хангари в обособените зони ще глътне още поне 5 години. В рамките на разширяването се предвижда и пълно разрушаване на съществуващия Терминал 3, на мястото на който ще бъде изграден нов мултимодален терминал със сателитни перони, подобни на тези на Терминал 5.
От инженерна гледна точка решенията на казуса са повече от гениални, но това ще се окаже много по-лесната задача от убеждаването на обществото в полезността на дългосрочния ефект от подобно разширяване, както в икономически, така и в имиджов аспект за един от най-важните градове на планетата.
Още за проекта във видеото тук: /стартира в частта за разширяването на летище Хийтроу/
по материали от Heathrow Expansion Project, Wired и ВВС
