Както се очакваше, въпреки изборните резултати и опасенията на индустрията и политическата опозиция, правителството одобри решението за отлагане плащането на концесионната такса от бъдещия концесионер на летище София за първите 10 години от договора.
В официалното съобщение на Министерския съвет, публикувано на 7 април и цитиращо министъра на транспорта Росен Желязков се казва:
„Възстановяваме баланса на концесията на летище София единствено чрез отлагане на годишни плащания. Те нито се опрощават, нито се намаляват. Същевременно, още този месец държавата ще получи първоначалното концесионно възнаграждение в размер на 660 милиона лева, които са предвидени в приходната част на бюджета.“
Според Желязков, с изменението на концесионния договор, което беше предложено още през февруари, „няма никакво основание да се твърди, че то ощетява държавата.“ И още, според министъра, който вече би трябвало да е в оставка: „Единственото желание на опонентите е да уязвят или провалят тази чиста, прозрачна и изключително полезна за държавата инвестиция.“
Доколко това решение не ощетява държавата и всички, които плащат данъци в нея, и доколкото процедурата е „чиста, прозрачна и изключително полезна“ е под много голям въпрос, който засягаме още по-надолу.
Пълният текст на съобщението и всички цитати на министъра можете да прочетете на сайта на МС.
Междувременно, е меко казано цинично напомнянето от страна на министъра, че „в момента авиационният сектор е изключително силно и тежко засегнат от пандемията“, както и че „без концесионер рискът от управлението и експлоатацията /на летището б.ред./ ще остане в лицето на държавния летищен оператор.“ И това, на фона на практически никаквите действия през втората половина на миналата и началото на 2021 година от страна на правителството по отношение подпомагането на авиационния сектор в България.
Но, министърът не пропуска да припомни, че „Всички държави членки на ЕС предприеха необходимите възможни мерки, за да подпомогнат своите авиационни индустрии.“
Е, възможностите на България са очевидно минималистични, а правителството напълно съзнателно игнорира продължаващите призиви от страна на българската авиационна индустрия за съдействие, адекватни действия и финансова помощ. Последните такива призиви бяха отправени за пореден път в навечерието на изборите от Асоциацията на Българските авиокомпании и от Асоциацията на българската авиационна индустрия, но и досега остават без отговор и реакция от страна на администрацията.
Още един интересен нюанс от изказването на министъра по повод горното решение, е че „ще бъде извършван ежегоден мониторинг и при възстановяване на икономическия баланс, считано от 2019 година, ще бъде възстановено плащането на годишните възнаграждения.“
Формулировката е достатъчно неясна, за да бъде разтълкувана, камо ли да бъде приложена на практика.
Концесионният договор стана тема за предизобрен дебат и сериозни критики от опозиционните партии, за което вече писахме, но без да се засяга същината на проблема, а тя е в самия избор на една от най-финансово неизгодните оферти за летището, предлагаща и доста неясна и съвсем не прогресива визия за бъдещото му развитие. И всичко това предвид, че София е в центъра на все по-конкуретно и бързо развиващ се летищен регион, в който попадат новото летище на Истанбул, с претенции да се превърне в най-натовареното в света, набиращото темпове разширяване и модернизиране на летище Белград, предстоящата процедура по разширяване и развитие на летище Букурещ за над 1.6 милиарда евро и дори успешната концесия на малкото летище Скопие от групата TAV Airports.
Независимо от пандемията и дълбоката криза, в която тя постави авиационната индустрия в Европа и по света, подобен прецедент с дълбок държавен реверанс към нов концесионер на възможно най-стратегическия обект от авиационната инфраструктура на страната, при това още преди да е започнало изпълнението на договора, няма никъде по света.
Бързането за одобряване на подобно решение в следизборна обстановка, когато легитимността на управлението е вече под силно съмнение, е допълнителен сигнал за още по-сериозен и задълбочен преглед на цялата концесионна процедура, белязана и от светкавичното за българските стандарти отвхъврляне на съдебните жалби от страна на ощетените кандидати и произнасяне на одобрителни решения от регулаторните органи.
