По всичко личи, че аерокосмическата индустрия и авиацията продължават да имат сериозен мъжки проблем. Независимо от множеството програми за взаимопомощ, менторство, обучения, уъркшопове, семинари и всякакви други корпоративни инициативи, които привидно се опитват да подобрят паритета между половете, броят на мъжете продължава драстично да надхвърля този на жените в индустрията.
За жените този дисбаланс е разяряващ, докато за мъжете би трябвало да включва тревожна аларма.
На корпоративно ниво, в повечето случаи, дискусията за балансирането между половете попада някъде между неудобството и истинската паника.
Обичайно се използва доста обобщаващ език, който обикаля около проблема, замъглен от евфемизми, често без изобщо да среща проблема лице-в-лице. Когато индустрията говори за „несъзнателно пристрастие“, всъщност има предвид откровено женомразство. Когато се говори за „полови стереотипи“, може да се разбира „фанатизъм и тормоз“.
За съжаление, в повечето случаи е ясно, че става въпрос за токсично неравенство, прикрита пристрастност и откровен мачизъм – от кокпита, през офисните пространства, та чак до ръководната администрация.
На момичетата се казва от ранна възраст от родителите и учителите да работят здраво, но да не клатят много лодката, защото местата за тях по върховете са ограничени. На жените в по-високи корпоративни роли често се орязват крилата, заради някое предизвикателство към наложената от мнозинството гледна точка или за изразяване на позиции, които се различават от тези комфортно пуснали корени в една индустрия с над 100-годишна история на „мъжество“.
Не са рядкост случаите, в които жени-пилоти разказват за яростен шовинизъм в пилотската кабина, граничещ с откровен тормоз, докато се опитват да се концентрират върху работата си, която и без друго е достатъчно трудна, сложна и отговорна.
Прекалено често жените, които са около 2% от авиационните механици, 5% от професионалните пилоти и 13% от авиационните инженери към началото на 2021-а, остават на заден план. Те и тяхното мнение и позиции са често игнорирани, пренебрегвани, отблъсквани или дори подигравани. В същото време идеите им са присвоявани, мотивацията подтискана, а интелигентността поставяна под съмнение. Твърде често техните гласове – съзнателно или несъзнателно – се заглушават.
Един от малкото по-добри примери са службите за ръководство на въздушното движение, където от началото на века броят на жените ръководители на полети се е увеличил почти четирикратно в процес, движен главно в Европа, но и в Северна Америка и далечна Азия.
На много места, тяхната битка за достигане на лявата седалка в пилотската кабина, директорския кабинет или водещата роля на производствената линия, въпреки че съществува и се води вече от десетилетия, дава силно ограничени резултати.
И докато в същото време в сектора има не малко лъчи на просветление, те остават почти невидими за нетренираното и незапознато с темата око. Дори ако има значителен прогрес, информацията по темата е оскъдна и трудно достъпна.
Компаниите са свикнали бързо да разпознават и подчертават индивидуалните истории за успех – показвайки жени, които напредват и са успешни и за пример – но не инвестират почти никакви усилия и средства, за да умножат тези примери, а не само да ги използват за пиар. И, разбира се, че тези успехи трябва да се отбелязват и изтъкват, но да се добереш до достоверни данни за общия процент такива на глобално за индустрията ниво или за целите и изпълнението им, поставени от компанията, е изключително трудно и често невъзможно.
И е твърде вероятно картината да не се промени особено, докато мъжете на власт не осъзнаят това, че в дългосрочен план разнообразието и приравняването по отношение на пол, раса, изповедание, сексуална ориентация, мнение или перспектива, в крайна сметка винаги води до много по-добри резултати за всички.
Множество проучвания показват, че при еднакви условия на обучение, образование и квалификации, жените са по-открити, имат по-малко предразсъдъци, проявяват повече емпатия и предприемат по-малко рискове. Това често ги прави по-безопасни пилоти, далновидни стратези и по-съобразителни инвеститори.
Независимо от тези емпирични данни обаче, жените в кокпита, лидерските вериги и мениджърските позиции в третото десетилетие на 21 век продължават да са пренебрежимо малко.
Някъде в ядрото на „мъжкия проблем“ в индустрията е така-наречения „клуб на старите момчета“ – този, който продължава да блокира или отклонява кариерите на част от представителите на всички нива на индустрията, които възприемат или защитават горните тези, и които трябва да работят двойно повече, за да постигнат идентичен резултат.
И този статус-куо няма да се промени, докато не се оформи подобен „клуб на старите дами“ или поне такъв, който да приема с еднакви и безспорни критерии всички различни от статуквото.
На жените е ясно, че трябва да надиграят мъжете в собствената им игра и да покажат, че са еднакво добри, и сега клатят лодката така, както никога преди.
И успехът неминуемо ще дойде тогава, когато наистина компетенциите и уменията, а не полът и мачизма са ключовите фактори, които определят пътя напред.
По коментар на Пилар Волфщелер от FlightGlobal с бележки и редакция от Авиофорум.
/снимка горе: Най-ранното вдъхновение – Амелия Ерхарт, The Everett Collection/
