Сбогом, Касини! Здравей, Сатурн!

79 прочитания

Това беше – Мисия Сатурн приключи. Днес си казахме последно сбогом с космическата сонда Cassini – един от най-забележителните апарати в историята на космическите изследвания, който ни помогна да научим повече за Слънчевата система, отколкото всеки друг досега. На 15 септември около 15:30ч българско време сондата навлезе в атмосферата на Сатурн, изпрати последните си снимки и сигнали, след което окончателно загубихме връзка.

Последната снимка, изпратена от Касини, е тази черно-бяла визия от горната атмосфера на втората по големина планета в Слънчевата система.

Последната снимка, изпратена от Касини, е тази черно-бяла визия от горната атмосфера на втората по големина планета в Слънчевата система.

Сбогом, Касини – впечатляващо научно, техническо и общочовешко постижение, което влезе в историята с хиляди снимки, огромно количество безценна информация за Слънчевата система и планетарната система на Сатурн и, разбира се, бляскав финал.

Това е типичен пример как космосът ни кара едновременно да се чувстваме изключително малки и незначителни, но и невероятни късметлии, че сме част от един безкраен космически спектакъл. Хората все още едва се запознават с повърхността на последната граница – та ние все още не сме изпратили никой отвъд пределите на Луната. При това става дума за малцинството от хората, защото на огромното мнозинство изобщо не им пука за научните постижения и погледът им не стига по-далеч от вечерната доза реалити телевизия. Тук обаче говорим за един знаметелен успех, при това на поредния роботизиран космически апарат, който не умее да чувства, да мисли, да възприема уникалните красоти и открития, с които се срещна на 750 милиона километра от дома. Да, и той е контролиран и измислен от хора – мечтатели, които превръщат част от сънищата си в реалност. И докато няколко негови събратя се разходиха по повърхността и в орбита на Марс, никой на успя да събере толкова много безценна информация за цялостното съществуване на Слънчевата система, колкото тази малка сонда.

Сатурн в негативни цветове, сниман от инфрачервената камера на борда на Касини през 2012

Сатурн в негативни цветове, сниман от инфрачервената камера на борда на Касини през 2012

Мисията започва през далечната вече 1997, като в началото излита под името Касини-Хюйгенс. Huygens е името на втория, по-малък спускаем апарат на борда, който по-късно ще се отдели, за да изследва сатурновия спътник Титан – едно от най-интересните за учените космически тела в задния ни двор, на което много от тях залагат надеждите си за достатъчно гостоприемно, за да поддържа някакви форми на живот. Корабът изминава 2.2 милиарда мили, за да достигне Сатурн /въпреки че разстоянието между орбитите със Земята е само 746 милиона км/, и да навлезе в системата на газовия гигант на 30 юли 2004. Тогава започва епохалната 13 годишна мисия на Касини, по време на която апаратът се среща с Диона, Енцелад, Титан и останалите луни на Сатурн. Малко по-късно Хюйгенс осъществява първото и единство досега кацане на земен апарат върху спътник от външната Слънчева система. По време на мисията Касини изпраща над 450 000 снимки от системата на Сатурн и над 650GB данни, без нито един ден почивка. Преди Касини, единствените пратеници на човешката раса в близост до Сатурн са други два легендари апарата – Вояджър 1 и 2, които прелитат наблизо през 1980 и 1981 година, на път за междусистемното пространство отвъд пределите на нашето Слънце. И докато Вояджърите само загатват за тайните на Сатурн, Касини допринася за написването на над 4000 научни разработки с огромно количество данни и снимки във висока резолюция.

Енцелад на фона на Сатурн

Енцелад на фона на Сатурн

Кулминация в работата на Касини е гмуркането сред пръстените на емблематичната планета, което се редува с посещения до близките му спътници, докато описва неправилни елиптични орбити около газовия гигант. Мисията открива морета от метан на повърхността на Титан и гъста атмосфера, съдържаща органични молекули, която може би служи за основа на някаква фантастично откачена биология. И може би най-важното – Касини откри, че на спътника Енцелад се срещат някои от точните съставки за формирането на живот такъв, какъвто го познаваме, в океан от течна вода под неговата повърхност, която се изхвърля през полярните му гейзери, някои от които също бяха опитани от малката сонда.

Гейзерите на Енцелад

Гейзерите на Енцелад

Сега, благодарение на Касини, следващото пътуване до Сатурн, е много вероятно да бъде посветено изцяло на търсенето на извънземен живот. За всички, които поне малко са следили работата и научните открития на Касини през тези 13 години, взимането на последно сбогом е тъжно и едновременно странно – то е като да се сбогуваш с дългогодишен приятел, когото реално не познаваш, но безкрайно почиташ и уважаваш, защото те дарява с красотите на един по-голям свят – светът отвъд земните дребнотемия, замърсена атмосфера и задръстена от комуникационни сателити орбита. В случая това е само един метален тостер на стотици милиони километри от дома, но ти го чувстваш близък и човечен въпреки всичко.

Ще ни липсваш, Касини!

[foogallery id=“636″]

снимки: © NASA-JPL

Свързани теми

Предишна публикация
Първа космическа станция в лунна орбита ще строят САЩ и Русия
Следваща публикация
Virgin Galactic все по-близо до ракетен полет
79 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Latecoere мина под американски флаг

Френският производител на самолетно оборудване, Latecoere, наследник на легендарната Aeropostale, мина под американски флаг, съобщиха…

Air France ще връща А380

Новият президент на Air France Бенджамин Смит обяви, че авиокомпанията ще намали броя на самолетите…

A321neo променя играта

Анализаторите са единодушни, че новият A321neo ще промени играта в много отношения, когато самолетът излезе…
Меню