Последен „полет“ за единствения руски сериен екраноплан

Единственият завършен руски екраноплан от клас „Лун“, който тънеше в забвение, извърши последния си „полет“ преди да се превърне в музеен експонат.

Първият и единствен напълно завършен екраноплан, наречен Проект 903 и останал известен в историята, като „Лун“, наскоро отново се понесе по водите на Каспийско море за първи път от десетилетия и вероятно за последен път, преди да се превърне в музей. Екранопланът е специфичен летателен апарат с крило, който използва екранния ефект при нисък полет над земята или водната повърхност.

Този странен апарат е разработен в Съветския съюз в последните години на Студената война, като високоскоростен летателно-плавателен апарат за борба с противокорабни ракети. Той прекарва изключително кратка бойна служба и практически няма никакъв боен опит.

Екранопланът Лун МД-160 в началото на операцията по преместването му от ВМС база Каспийск

Екранопланът Лун МД-160 в началото на операцията по преместването му от ВМС база Каспийск

Празната маса на Лун достига 331 тона с размах на крилото 49 метра и височина при опашката 18 метра

Празната маса на Лун достига 331 тона с размах на крилото 49 метра и височина при опашката 18 метра

Сега апаратът ще бъде изложен на показ в музея „Патриотичен парк“ в град Дербен, намиращ се в полуавтономната руска република Дагестан.

Въпреки престоят си от няколко десетилетия в базата Каспийск, корабът все още може да се движи по вода, за да достигне мястото си на вечен покой.

Въпреки престоят си от няколко десетилетия в базата Каспийск, корабът все още може да се движи по вода, за да достигне мястото си на вечен покой.

На 31 юли 2020 руското министерство на отбраната обяви, че Проект 903, познат още като МД-160 е пристигнал в Дербент след 14-часово пътуване на юг от руската военноморска база Каспийск, която също се намира в Дагестан, където беше оставен да ръждясва в забвение от края на 90-те. Тъй като апаратът не е в оперативно състояние, подготовката за пътуването е отнела няколко дни, преди да бъде изтеглен от влекач до мястото му на краен престой.

Плановете за преместването на МД-160 в музея в Дербент изникват през януари 2020.

Осноната конструкция на апарата, който е с излетна маса от 378 тона, е изпълнена в завода Красное Сормово на река Волга в Нижни Новгород през 1986 година. Той се задвижва от 8 турбовентилаторни мотора Кузнецов НК-87, всеки с тяга от 12 тона, които са монтирани на две гондоли от по 4 мотора от всяка страна на фюзелажа.

Екранопланите по принцип имат подобен дизайн с особено големи размери и големи площи на крилото, тъй като използват екранния ефект от полет в непосредствена близост над повърхността. Практически те са летящи кораби, тъй като оперирането е много по-ефективно, лесно и безопасно над вода. Въпреки това, всяка равна повърхност би била подходяща за полет, включително равни полета и заледени площи.

Работата по МД-160 завършва през 1991 точно преди разпадането на Съветския съюз. Тогава апаратът е предаден на Каспийския флот, който става част от руските военноморски сили. Именно Каспийският флот е натоварен със задачата да разработи и тества екраноплани още по времето на Съветския съюз, сред които и огромният Макет Кораб, известен още като „Чудовището от Каспийско море“. Той е произведен през 1966 и извършва изпитания до 1980, когато е унищожен при сериозен инцидент.

Чудовището от Каспийско море има излетна маса от над 400 тона и се задвижва от 10 турбореактивни двигателя Добринин ВД-7. Той държеше титлата за най-тежък и голям самолет в света, преди излитането на съветския Ан-225 Мрия през 1988.

Докато „Чудовището“ е само изпитателен проект, екранопланите от клас „Лун“ се предвижда да се превърнат в основна част от флота с първоначална поръчка за 8 машини. Според първоначалната задача, те трябва да се оборудват с 6 противокорабни ракети П-270 Москит, които се монтират по двойки в горната централна част на фюзелажа.

В опашката е монтиран огромен радар и допълнителен сонар. Тези екраноплани имат за цел да изпълняват високоскоростни нападения срещу противникови кораби, като използват скрития си профил, висока скорост и малък отпечатък върху терена за прикритие.

Видео с екраноплана Лун в действие…

Икономическия срив в Русия след разпадането на Съветския съюз обаче слага край на проекта и флотилията от екраноплани така и никога не е построена. Още преди разпада на съюза обаче, проектът Лун е вече под въпрос. Въпреки че втори апарат о този тип е вече в процес на сглобяване, властите решават той да бъде невъоръжена версия на екраноплана, която ще се използва за поддръжка на оригиналния МД-160.

След потъването на съветската подводница К-278 Комсомолец през 1989 следва ново предложения, за оборудването на втория Лун като платформа за издирване и спасяване под кодовото име „Спасатель“.

Проектът Спасатель е съживен през 2017, но така и не стига до реализация.

Проектът Спасатель е съживен през 2017, но така и не стига до реализация.

През 2017 идеята за Спасителя е съживена и русия иска да довърши апарата, като го използва за операции в стратегическия Арктически регион. По време на прекратяването на проекта през 1991 втория екземпляр е почти завършен, но от тогава стои закотвен в завода в Нижни Новгород.

Вторият екземпляр по проекта Лун продължава да очаква по-добри времена на производствената площадка в Нижни Новгород.

Вторият екземпляр по проекта Лун продължава да очаква по-добри времена на производствената площадка в Нижни Новгород.

Вторият МД-160 е консервиран и според руското командване все още годен за довършване

Вторият МД-160 е консервиран и според руското командване все още годен за довършване

DuEsE_zWoAMKu2P

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

x Close

Последвайте ни във Facebook