На 14 април 2010 едно форсмажорно събитие затваря небето над Европа и спира почти целия трансатлантически трафик за повече от седмица. И тогава, както сега, картата с полетите изглежда почти празна. Причината – вулканичната пепел изхвърлена от исландския вулкан с невъзможно за произнасяне име.
Eyjafjallajökull /произнасяне на български по ваше усмотрение/ изхвърля тонове пепел в атмосферата, които бързо се разнасят от въздушните течения над цяла Северна и голяма част от Централна Европа. Вулканичната дейност не стихва между март и юни 2010 и въпреки сравнително слабия й интензитет, щетите върху европейския трафик са огромни. Над 20 държави затварят напълно въздушното си пространство, а над 10 милиона пътници са блокирани на летища по целия свят. Вулкани изригват ежедневно по целия свят, но комбинацията от изпускане на големи количества пепел и една от най-натоварените полетни зони на планетата е достатъчна за паралазиране на индустрията. Стълбовете прах достигат 10 км височина, което прави вулканичните облаци незаобиколими за гражданската авиация. А прелитането през тях може да бъде фатално дори за модерните реактивни самолети, чийто двигатели първи ще пострадат.
Парализата продължава 6 дни, води до отмяната на над 95 000 полета и струва на индустрията загуба от $1.7 милиарда – практически капка в морето, в сравнение със загубите, които индустрията ще претърпи от #COVID19.
На 17 април 2010 един самолет на KLM изпълнява кратък тестов полет на ниска височина, за да се увери, че качеството на въздуха е достатъчно за безопасни полети.
На 18 април 2010 стартира бавното възстановяне на полетите, което е добре визуализирано на това видео от itoWorld. Пълното възстановяване на трафика не идва преди 20 април 2010.
Основната причина за парализата на трафика – вулканичната пепел. Въпреки че прилича на обикновен облак, вулканичната пепел съдържа множество микроскопични частици седимент. Седиментът може да има опустошителен ефект върху върху самолетите, включително да предизвика пълен отказ на двигателите. В подобна ситуация изпада полет #9 на British Airways над Индонезия през 1982, когато отказват всичките четири двигателя на онзи Боинг 747-400. Полетът завършва успешно, след като екипажът успява да рестартира всички мотори, но пораженията върху фюзелажа са забележителни и самолетът остава почти без никакво бояджийско покритие. От този инцидент датират дискусиите относно безопасността на полетите през вулканични облаци, като днес е разрешено прелитането през такива само, ако плътността на облака от седиментни частици е между 2 и 4 мг на кубичен сантиметър. За екипажите, тази информация се получава от специални бюлетини, наречени ASHTAMs.
Десет години по-късно европейската, но този път и световната авиация е отново приземена – причината е друга, но гледката на картите на flightradar24.com e идентична. Коронакризата засегна всички, но Европа отново изпреварва всички по брой отменени полети и икономически загуби за всички свързани сектори. А възстановяването ще отнеме не дни, а години.
източник: flightradar24 blog
