/по материали на Ню Йорк Таймс и Асахи Шимбун/
Какъв ли ужас са изпитали пътниците на международното летище Кансай в Япония, когато през септември 2018 от прозорците на терминала там, където трябва да е пистата и перона се вижда само море…?
Това, което те виждат в онези дни, е нерадостното бъдеще на много подобни летища, разположени на или около нивото на морското равнище, особено в близост до големи водни басейни. Тези комплекси стават все по-уязвими от покачващите се нива на световния океан и по-екстремни природни бедствия, предизвикани от климатичните промени.
Една четвърт от 100-те най-натоварени летища в света са разположени в рамките на едва 10 метра /32 фута/ от морското равнище, според данните на Airports Council International и OpenFlights. 12 от тези летища, включително хъбовете в Шанхай, Рим, Сан Франсиско и Ню Йорк – са на по-малко от 5 метра от морското равнище.
関空の滑走路、海でした。 pic.twitter.com/h7Wg9T8jE3
— 小畑 タカユキ??? (@kobatatakayuki) September 4, 2018
Бедствието в Япония блокира някои пътници за повече от 36 часа на летище Кансай, което е разположено на изкуствен остров на 6 километра от бреговете на страната. Ситуацията става още по-сложна, когато ферибот се блъска в единствения мост, който свързва летището с града, в резултат от бурното вълнение. Мостът е сериозно повреден, в резултат на което движението по него ще бъде затруднено с месеци.
Заплахата от надигащите се води трябва да подейства отрезвяващо на една от индустриите, която е сред най-големите замърсители на атмосферата с парникови газове, отговорни за климатичните промени. Въздушните превози имат около 3% дял в емисиите от парникови газове в световен мащаб, но са и едни от най-бързо нарастващите причинители на замърсяването. С настоящите темпове на растеж емисиите от авиационната инудстрия ще се утроят до 2050 година, предричат данните на IATA. И докато авиационната индустрия търси начини да намали въглеродния си отпечатък, започва и да усеща резултатите от вредното си влияние на атмосферата. Екстремно високите температури предизвикват спиране на полетите, защото горещия въздух има по-ниска плътност, което води до затруднения при генерирането на подема сила. Променящият се климат води и до сериозно увеличение на турбуленцията и във високите слоеве на атмосферата, които досега се смятаха за относително спокойни и незасегнати от климатичните явления.
Досега обширните низини около водните басейни се разглеждаха, като идеалните места за изграждане на писти и нови терминали, защото около тях има по-малко препятствия за излитащите и кацащи самолети и по-малко проблеми, свързани с шума. Но в същото време крайбрежните райони са много по-слабо защитени от надигащите се води и силните ветрове.
Предвид горното, в днешно време екстремното време и повишаващите се равнища на океана са една от най-сериозните заплахи и спешни заплахи към много от важните международни летища, които в повечето случаи не са проектирани с идеята за климатичните промени. През 2012 ураганът Санди парализира и трите основни летища на Ню Йорк Сити, блокирайки трафика в продължение на няколко дни. През 2015 тайфунът Гони наводи и блокира международното летище на Шанхай. През 2018 най-тежките наводнения от векове в щата Керала, Индия, убиха над 400 души и затвориха местия летищен хъб Кочин в продължение на две седмици.
В резултат на всичко това много летища предприеха спешни мерки за защита. Проектът за обновяване на летище Ла Гуардия в Ню Йорк предвижда изграждането на защитни диги около комплекса. Летище Сен Пол в Минеаполис е оборудвано с подвижна защитна дига, заради честите наводнения от река Мисисипи. Летище Кансай, което обслужва Осака, Киото и Кобе и през което през 2018 преминаха над 28 милиона пътници, е изправено пред още по-сериозна заплаха. То е инженерно чудо, построено в рамките на 10 години от цяла планина чакъл и пясък на изкуствен остров и изнесено от пределите на града, заради оплакванията от шума и нарастващия трафик. Проблемите не закъсняха. Инженерният проект предвижда потъването на острова с около 1 фут годишно в рамките на 50 от откриването през 1994, но летището пропада с цели 30 фута за първите 7 години под собствената си тежест. Според последните измервания през 2018 потъването е вече 43 фута. С това темпо поне една от пистите ще е под водата до 2058, а малко след това ще бъде залят и целия терминал.
Кансай е построен на два изкуствени острова на 4.5км от брега.
Подобни проблеми изпитва и новото летище на Хонг Конг, което също е построено на изкуствен остров на 3км от сушата. Въпреки че там дълбочината на морето е много по-ниска, инженерите са принудени да изградят 5 метрови защитни диги около комплекса, заради проблемите, които предизвикват честите тайфуни от тихия океан. И това летище пропада, но темповете засега са под контрол.
