Нова концепция за летателен апарат разчита на триенето на въздушния поток около крилото и корпуса, за да генерира електрическа енегрия, с която да захранва двигателите.
Тази нова и радикална концепция за възобновяема енергия е разработена от колектива на смелия дизайнер Михал Бониковски.
Докато много от модерните тенденции в бизнес авиацията в момента са ориентирани към създаването на следващо поколение електрически и хибридни самолети, тази дизайнерска идея може да предизвика съвсем различна революция, ако физиката реално подкрепи теорията зад дизайна на Ether One /Етер Едно/.
Идеите на Бониковски са може би четири или пет поколения напред от сегашния начин на мислене, но младият дизайнер твърди, че е бил вдъхновен да ги сподели от представянето неотдавна на новата и революционна концепция на Еърбъс, Маверик. „Уникалният дизайн на този самолет позволява намаляване на съпротивлението и същевременно разширява обема на пътническата кабина. Това ме вдъхнови да довърша проекта, по който работя отдавна, мислейки си дали голяма компания би се заела сериозно с проектирането на електрически самолет,“ казва Бониковски.
Идеята на дизайнерът от Варшава е още по-революционна. Eather One използва триенето на въздушния поток, който преминава около крилото с много висока скорост, като основен източник на енергия, която ще е възобновяема и общо взето „по поръчка“.
И докато самолетът изглежда, като джет от бъдещето, основната разлика между Етер Едно и разработваните хибридни концепции е в т.нар. „трибоелектрически“ наногенератори в крилото. Наногенераторите конвертират мепаничната енергия директно в електрическа. Така самолетът няма да има нужда от големи резервоари или батерии, тъй като ще може да генерира енергия за задвижването си от въздушните молекули в тропосферата и стратосферата.
Идеята на Бониковски е, че докато Етер Едно лети с висока дозвукова скорост крилото ще акумулира енергията от триенето, генерирана от вибрациите в корпуса и огъването на крилото. Конвертираната енергия ще задвижва електромоторите и ще зарежда батериите. Този готов източник на енергия на борда означава, че самолетът ще има нужда от сравително малки батерии, които да го вдигнат на височина, след което ще разчита на микроелектрическата си централа на борда.
И въпреки че тази концепция може никога да не полети и да си остане само плод на научната фантастика, тя показва едно различно мислене, което навремето са демонстрирали и братята Райт. Остава физиците да се произнесат, доколко идеите могат да бъдат доразвити в наистина устойчива концепция.
снимки: Михал Бониковски
