Още 99 милиона на вятъра

Bulgarian_Air_Force_Sukhoi_Su-25K

Чавдар Кацаров /публикувано на 4 декември 2018 в conservative.bg/
Препубликуваме с разрешението на автора!

Защо тези самолети не са онези самолети. Как да търсим провинение там, където дори няма смисъл, да не говорим за умисъл.

Поводът за този текст са поредните будещи недоумение действия на Министерство на отбраната, както и одобрението на министерски съвет за разход на близо 200 милиона лева за ремонт на бойните самолети СУ-25 и МИГ-29, понастоящем намиращи се на въоръжение в родната армия. От тях до 99 милиона са заделени за ремонт на 25-ците. Въпреки опитите на МО да постави ударението на МИГ-29 и като цяло “самолетите” с прикритата или по-вероятно неосъзната надежда СУ-25 да мине под радара, тук ще се фокусираме именно върху тях и абсурдността на решението.

(Не)управляваеми бюджети

Първо ще погледнем по-общо към самолетите и малко назад към последните няколко месеца, за да проследим част от политическия дебат или поне подобието му, тъй като концептуален и технически такъв със сигурност отсъства.

В своя типичен и вече споменат в друг текст стил военният елит ни обяснява как тези самолети били много важни, “загуба-на-отбранителни-способности”, без тях не можело и били необходими докато купим нови. Това е частично вярно за МИГ-29 и манипулация относно СУ-25. Чуха се вели опозиционни гласове, появиха се и няколко публикации с укорителен тон по адрес на сделката за ремонт на машините. Те бяха почти ексклузивно фокусирани върху сумите като такива, процедурни хватки и вече монотонното, припяване за “защо даваме пари на московския злодей”. Няма нищо лошо да се задават въпроси като “Защо там?”“Защо толкова пари?”“Защо по този начин?”. Хубаво е обаче да се започне с по-простия и основополагащ такъв, който вече може да ни доведе до другите. А именно – защо?

Модернизацията на МИГ-29 беше смислена и важна тема преди около десетилетие. Тогава трябваше да се направи и в момента щяхме да имаме на въоръжение прилични самолети и цялото време да си въртим палците и да гледаме кой, какво и за колко ни предлага. Вместо това в момента говорим само за ремонт тип “кърпене”, колкото да продължат да стоят във въздуха, докато се сдобием с нов многоцелеви самолет за охрана на въздушното ни пространство, удари по наземни цели и изобщо –  за пълен разкош. Кърпене, не защото е смислено, а защото няма как.

След като прословутата процедура за придобиване на нов боен самолет навлезе в епизод пореден и вече започва да изглежда като турски сериал, Военновъздушните сили са изправени пред съвсем реалната опасност в близко време да останат без летящи МИГ-29. Това значи не просто да не си спазваме ангажиментите към НАТО за въздушно патрулиране, а реално да загубим всякаква възможност за контрол над въздушното пространство ако не броим охраняващия София противовъздушен дивизион С-300, първа модификация със съмнителна годност (навярно секретна информация). Накратко – да станем за смях.

Няма как, защото дори по някакво чудо да подпишем договор за доставки на нов самолет през 2019 г,, без значение дали това са шведски JAS-39 Gripen или американски F-16V, то първите бройки по него едва ли ще пристигнат преди 2020-2021 г. За това време драстично нараства шанса да четете новини за наш МИГ-29, приземил се по нежелателния, но неизбежен начин. В историята няма прецедент самолет да не се е върнал обратно на повърхността. Новите бойни самолети не са като нова кола без специални екстри – влизаш в шоурума с парите и излизаш с ключовете. Никой не ги държи на склад в трепет, МО да си избере или пък да има парите. Ремонтът на МИГ-29 естествено ще бъде извършен от РСК МИГ – те си ги произвеждат, те си ги ремонтират. Ние много обичаме да даваме пари на Русия, рядко за правилните неща. Към днешна дата това вече не е едно от тях. ,

Ремонтът и връщането в строя на щурмовите самолети СУ-25 е значително по-комичен, както от политическа, така и от военно-техническа гледна гледна точка. Първо през юли т.г. ВВС излязоха със становище, че не могат без СУ-25. Те и без подводницата не можеха, тъй като държеше цяла база щат без да излиза на плаване и още по-малко потапяне, за да не е последното. И тук вече започва шоу-програмата. Ремонт на СУ-25 може да се извърши само в Русия или в Беларус. По думите на министър Каракачанов и зам-министър Анатолий Величков пред комисията по отбрана на отправените запитвания са отговорили в пълен и надлежен вид само от “558-ми Авиационен ремонтен завод” в Барановичи, Беларус.

Оставяме настрана факта, че руския авиоремонтен завод дори не си е направил труда да ни отговори – на тях тези пари не им трябват, на нас изглежда също. След известно лутане в опити да намеря свързаните документи и обявления на сайта на МО и тяхната секция по Закона за обществените поръчки (ЗОП) се отказах, тъй като там търсачките поради зла умисъл или недоглеждане не вадят резултати в хронологичен ред, а ако все пак намерите документите по ЗОП търсенето в самите тях почти винаги е невъзможно, затруднявайки максимално техния прочит от непосветени в армейския ЗОП лица. Броят на недоглежданията на МО съмнително се увеличава.

Затова ще се позова на данните Момчил Милев от Капитал, според които от беларуска страна са поискали 172.3 млн. лв. с ДДС за ремонт на всички 14 машини, с колкото разполагаме. Излиза по 12,3 млн. лв. на бройка. За малко контекст –  цената на чисто нова машина през годините и спрямо модификациите е някъде между 10 и 15 милиона долара, вероятно в горния край за последната модификация СУ25СМ3, която така или иначе е само за руската армия и вероятно не биха ни продали или модернизирали до нея дори да я искаме. А и там комуникационното и сателитното оборудване не е НАТО-вско, новите управляеми ракети не са натовски – отива се на бутиков, модернизационно-ремонтен вариант с мешано оборудване. Финансово непосилен, предвид броя машини и с оглед на обтегнатите отношения – най-вероятно и просто невъзможен. Никой даже дума не е отронвал за това, само обяснявам защо модернизацията е невъзможна и говорим само за ремонт, така че да могат да излитат. В момента годни са полети са най-много 4 от 14 машини.

Прескачам искреното си удивление като икономически неграмотен човек защо държавата сама на себе си плаща ДДС от единия бюджет в общия и симулира икономическа дейност. Следват нападки от страна на БСП, естествено по грешния аспект на процедурата – защо бил само един участник. Както стана ясно от обясненията на министрите – други няма, руснаците не си вдигат телефона.

Военният министър одобрява при таван от 49.2 млн. лв. с ДДС, които с оглед цената на парче не са достатъчни. Заложена е опция парите да се увеличат до 82,5 млн. лв. без ДДС, но само с одобрение на министерски съвет. Тактическа сума, която с ДДС отива съвсем малко над 99 милиона. Излиза, че не е толкова важно колко самолета ще се ремонтират (8,04 от 14 – явно транспортните разходи ще са по друга процедура), а за нищо на света да не спира процедурата. Надзор се случва само в комисията по отбрана. Военните, неистово натискайки да си ремонтират старите СУ-та, няма да имат никакви възражения, това е ясно на страничния наблюдател. Това е процедура по Закона за обществените поръчки, участниците могат да обжалват в 14 дневен срок или да пият една студена вода.

(Не)управляваеми ракети

А сега да обърнем нужното внимание и на самия СУ-25 Грач, известен и със своя НАТО псевдоним frogfoot (жабешки крак), тъй като може да действа дори от набързо подготвени фронтови грунтови писти. Тук се крие и разковничето – фронтови. СУ-25 е щурмови самолет, създаден за непосредствена огнева поддръжка на пехотата и поразяване на почти ексклузивно наземни цели – техника и жива сила. На въоръжение в Съветската армия от края на 70-те и в последствие през 80-те започва да се получава от държави от блока в експортна модификация СУ-25К, която по руска традиция има шанс да е с намалени показатели за африканците, на които се доставя. Интересен факт е, че серийното му производство започва през 1978 г. в Тбилиси, Грузия. Въпросният завод разбира се няма лиценз от Сухой за ремонт на машините, а по официално непотвърдени данни същия е бил обект на директна атака по време на руско-грузинския конфликт през 2008 г. Куриозно – от руски СУ-25. Не това е същественото.

В случая африканците сме ние. И този самолет не ни трябва, което сега ще се опитам да аргументирам. Не ни трябва и временно, за още малко, докато се купят нови – това изобщо не се планира. Българските ВВС нямат нито планове, нито нужда от специализиран щурмови самолет, а многоцелевите самолети покриват тази роля частично, но достатъчно. Само че широката общественост знае, че ще купуваме нов, многоцелеви самолет. И като кажем “самолетите ни трябват докато дойдат новите” ще го минем по допирателната с МИГ-29, където това е вярно, макар и по необходимост. Иска ми се да вярвам, че някой в МО е родил тази идея за манипулация на общественото мнение в комбинация с останалите еквилибристики, а не е просто напълно случайно стечение на бюрократични обстоятелства.

В контекста на Варшавския договор това е самолет с почти аналогични функции на американския A-10 Warthog и е предназначен за огнева поддръжка, атака на танкови колони и др. Той е отлична илюстрация на логиката, нуждите и технологичните ограничения пред самолетите от трето и четвърто поколение, при които се наблюдават ясно разграничени роли за различни машини – въздушно превъзходство, разузнаване, близка огнева поддръжка, тактически бомбардировачи, палубна авиация и др. Основното му въоръжение се състой от мощно автоматично оръдие, неуправляеми ракети (НУРС) с различен калибър и свободно падащи бомби с разнообразно тегло и ударна сила. Налични са и коректируеми авиобомби и ракети с телевизионно и лазерно насочване, ракети въздух-въздух с малък обсег и топлинно насочване, както и специализирани противотанкови ракети. На по-късни модификации, най-вече последната СУ-22СМ3, вече се добавят и нови за самолета типове боеприпаси със сателитна корекция и дори противорадарни ракети, възможност за полети във всякакви метеорологични условия, ден и нощ, изцяло обновена авионика и прицелно-изчислителни системи и комуникации.

Всичко това, както можете да се досетите, не се отнася за българските машини. Те са от първата партида и никога не са модернизирани, нито пък ще бъдат. На практика МО и Министерски съвет гласуваха да продължим живота на самолет, който е предназначен за борба с (към настоящия момент) ниско-технологичен противник. Защото нашите машини имат неуправляеми залпови ракети и свободно падащи бомби, чиято прецизност зависи най-вече от уменията на пилота и предварително подадена разузнавателна информация и много по-малко от възможностите на самата машина автоматично да разпознава и проследява цели в зоната на бомбомятане или пък да ги елиминира с управляемо в полет въоръжение Това е друг важен момент при съвременните самолети и боеприпаси – те не ползват неуправляеми ракети, които можем да сделаме в Арсенал Казанлък. Те са консуматив, който трябва да си купуваме и по-възможност – да имаме някакво адекватно количество на склад. В противен случай имаме красиви и скъпи самолети, които да летят на парад и толкова.

Защо САЩ все още имат на въоръжение А-10?

По няколко причини. Едната е доста силното лоби зад него, както от страна на кръгове във военно промишления комплекс, така и на самите военни. Те си го обичат, той е супер ефективен и доказан в ролята си, а проблематичната разработка и въвеждане на въоръжение на F-35 все още оставя известни съмнения у военното съсловие в неговата ефективност като платформа за CAS (близка огнева поддръжка). Не само защото носи по-малко бомби, ракети и патрони от добрата стара А-10-ка. И това се случва въпреки огромната флотилия от щурмови дрони, които също могат да оказват огнева поддръжка. Просто не им е хрумнало да намалят цената като добавят свободно падащи бомби, понеже с техния бюджет парите са като вестници.

Но най-важното е, че е съвсем реално той пак да им потрябва, тъй като американската армия в последните десетилетия воюва ексклузивно с нискотехнологични противници и има навика да го прави често, понякога напоително. Все пак в Афганистан по планините са работили и съветския СУ-25, и американския A-10.

Защо Русия още има на въоръжение СУ-25?

Просто защото и на тях им трябва. Причините за това решение се различават, но крайният резултат е същия. Първо – защото са евтини за експлоатация и са налични. Те имат на въоръжение и на склад големи количества от тях, като поетапно модернизират само толкова, колкото сметнат за нужно. Отново ще поясня – възможностите за употреба на високоточно оръжие и работа на новите руски модификации са коренно различни от възможностите на нашите. Модернизация и ремонт са много различни понятия. Въпреки това дори последната руска версия не е особено радикална, а по-скоро си допълва арсенала и увеличава прецизността. Но запазва най-важното, заради което се държи на служба – тя е евтина и може да хвърля евтини боеприпаси. И то по много, защото количеството може да компенсира качеството когато бомбите са достатъчно големи, а противникът – достатъчно пещерен.

Огромна част от въздушната кампания в Сирия беше изнесена именно на гърба на работния кон СУ-25. Там тези самолети летяха неуморно, често кацайки само за гориво, допълване на товара и смяна на пилота. 24 часа в денонощието. И работеха по извънредно нискотехнологични цели в почти пълно отсъствие на противовъздушна отбрана с изключение на MANPADS (тип Стингър, Игла, Стрела и тн.). Резултатът беше само един загубен самолет и тонаж доставени “товари” и летателни часове, които смаяха много хора дори в Русия.

Математиката е много проста – защо да натоварваш високотехнологичните СУ-34 или да използваш прецизни и скъпоструващи боеприпаси, след като можеш просто да ги засипеш с безкрайно евтини свободно падащи бомби с прилична към висока точност? Евтино е и върши работа, руските летци имат много опит, новите им системи за наземно, спътниково и бордово целеуказание работят. Ние такива нямаме и няма да имаме. Е, не върши работа в градски условия и сложни местности, там трябва да прибегнеш до по-скъпите ракети, които ние също нямаме или не можем да ползваме без модернизация. И руските, и американските летци могат да ползват ракета за 50-100 хиляди долара, с която да “неутрализират” пикап Тойота за 5 хиляди.

А ние? Кой?

Ние нито можем да си позволим скъпия вариант на неутрализиране на Тойота-та, нито имаме техническата възможност. Най-важното е, че нямаме потребността. Тук идва резонния въпрос – кой е ниско-технологичният противник и каква е тази ситуация, в която на българските ВВС им трябва щурмови самолет. Чисти щурмови самолети в количества от някакво значение на практика имат само САЩ и Русия. Те воюват. Ние няма къде да ги използваме тези самолети. Те си седят в авиобаза Безмер, понякога дори летят. Харчат се едни пари, после нямало за важните неща…

Не си представям ситуация, в която дори под флага на НАТО/ЕС ще трябва да ги пребазираме някъде зад граница, където да бомбардират джихадисти. Не знам кое народно събрание би го гласувало. А и нашите партньори имат по-хубави, по-прецизни и с опцията да ползват по-скъпи боеприпаси. Това е важно. На по-късен етап прецизна работа по наземни цели могат да извършват както новите многоцелеви самолети (със скъпите ракети), така и многоцелеви хеликоптери с възможност за огнева поддръжка. Остава някой да се сети, че такива също ни трябват, шансът за което е малък на фона на напъните да правим ремонт на изгнилите ни МИ-24-ки. Също друга тема.

И все пак кой ще бомбардираме с тези стари СУ-25 първа модификация? Някакъв мини-конфликт на Балканите? Къде по точно и срещу? С Румъния, Гърция или Турция? Че те са ни съюзници в НАТО. Турция може би с някои уговорки, но СУ-25 не може да лети без да имаш въздушно превъзходство. С настоящите бюджети такова над Турция не можем да постигнем и в близките 25 години, дори да имаме желанието, възможността или потребността. И трите отсъстват, а до 25 години дори ремонтираните СУ-25 ще са се превърнали в тротоарни алуминиеви колчета. С тях не само в София традиционно имаме проблем и се наблюдава недостиг. Сърбия? Нека да не живеем в миналото. Намеса в евентуални нови вътрешни размирици в Р Македония (както и да се казва)? И какво да правят там, да бомбардират “прецизно” в цивилни пунктове, където реално би се разиграл такъв сценарий? Практиката показва, че за подобни мини-конфликти ти трябва добре обучена, мотивирана и екипирана моторизирана пехота.

А нискотехнологичният противник през цялото време е пред очите ни. Както винаги ще “бомбим” българският данъкоплатец. Този път само с 99 милиона.

оригинална публикация (c) copyright conservative.bg
снимки: wikimedia.commons

 

 

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *