F-16: Made in India

Lockheed Martin F-16

F-16 Block 70, най-напредналия наследник на семейството Fighting Falcon, ще се произвежда частично в Индия. Става въпрос за партньорство между производителя Lockheed Martin и индийската Tata Advanced Systems, по силата на което местната компания ще произвежда крилата за бъдещото поколение F-16 в Хайдерабад.

Говорител на американската компания потвърди, че вече се работи по подобно споразумение, като ще са необходими около две години, през които Тата трябва да изпълни всички критерии за превръщането си в доставчик от първо ниво за новата програма от старото семейство.

F-16C от състава на американските ВВС над Ирак, 2008 година.

F-16C от състава на американските ВВС над Ирак, 2008 година.

Връщаме производството в Америка?

От началото на мандата си американския президент Тръмп многократно обещава и насърчава връщането на американските производства в САЩ. По всичко личи, че това няма да включва някои от основните компоненти за един от най-популярните изтребители в Америка и по света.

Технически погледнато, споразумението с Индия няма да струва никакви американски работни места, защото и до момента крилата за F-16 се произвеждаха от Israeli Aerospace Industries /IAI/. От друга страна, това ще е горчива хапка за преглъщане от Белия Дом, защото няма да допринесе за ограничаване на аутсорсинга в една от най-големите американски индустрии.

Защо Индия

Решението е по-скоро стратегическо и до голяма степен политическо – Индийските ВВС са посочени сред потенциалните клиенти за новите F-16V /Viper/, като изнасянето на производството би било сериозен жест и стимул за сключване на бъдеща сделка за няколко десетки самолета от новото поколение.

F-16 Viper Block 70 през погледа на визуалните дизайнери

F-16 Viper Block 70 през погледа на визуалните дизайнери

Това не е и единствената промяна в производствените планове за Block 70 и Block 72 – същия модел, но с двигател от Pratt & Whitney вместо General Electric. По-сериозната промяна е преместването на поточната линия от Форт Уърт в Тексас в Грийнвил, Южна Каролина. Не е ясно колко ще струва това на Lockheed Martin, но със сигурност ще забави допълнително стартирането на производство. Важно е да отбележим, че засега F-16 Viper (70-72) съществува само, като компютърен модел. Програмата F-16 беше замразена и без производство на нови машини от 6 години насам, до миналогодишното потвърждаване на сделката за 16 изтребителя от новата версия с Бахрейн за $1.1 милиарда. Няколко месеца по-късно дойде решението на Словакия да поръча 14 Вайпъра от САЩ, за сметка на шведските Грипен. Цената тук е сходна с тази за Бахрейн.

Говорител на Lockheed Martin споменава и офертата към България за нови F-16V, като вижда възможности за продажбата на до 400 самолета от новата версия, сред които и потенциална поръчка на Block 70 от Индия. Голяма част от заявките към корпорацията биха дошли и под формата на ъпгрейд до новата конфигурация за по-стари серии, като Block 50 и 60. Веднага прави впечатление цената – ако гледаме сделката с Бахрейн, то една система излиза около $69 милиона. Дали това е оферираната цена на Словакия и още повече България? Предстои да разберем.

Изтребители и свободна търговия

F-16 съвсем не е единствения боен самолет, който разчита на произведени извън САЩ компоненти. F-15 и F-18 на Boeing се сглобяват с части от Израел, Корея, Япония и Австралия. Гордостта на Lockheed Martin от 5-о поколение и най-скъп боен самолет в историята F-35 е международна програма с производствени линии в Италия, Израел, Норвегия и Турция.

Изцяло японски F-16 или по-точно Mitsubishi F-2. Открийте разликите...

Изцяло японски F-16 или по-точно Mitsubishi F-2. Открийте разликите…

Американските производители не могат да издържат на пазарния натиск, без да разчитат на споразуменията за свободна търговия, по които САЩ все още е страна. Разбира се, това ги изправя пред сблъсък с политиката America First на сегашната администрация във Вашингтон. Както за производителите, така и за клиентите им, на този етап това означава продължаваща несигурност по отношение на производствените възможности и изпълнението на сроковете за доставка. Още повече, когато става въпрос за програма, производството по която съвсем не е стартирало.

снимки: Lockheed Martin; Wikimedia Commons

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *