На 16 ноември се навършиха 90 години от първия полет над Антарктика, извършен на тази дата през 1928 от австралийския изследовател сър Джордж Хуберт Уилкинс с хидроплана Lockheed Vega 1.
Начална снимка: Джордж Райнър. Lockheed Vega 1 с Уилкинс. Снимката е собственост на Музей Виктория, Австралия. Криейтив Комънс.
Уилкинс вече влиза в историята на авиацията през същата година, когато прави първия полет над Арктика заедно с бившия американски военен пилот Карл Бен Йелсън, пионер на полетите през Аляска. По време на полета над Северния полюс двамата използват секстант, вместо компас, който е ненадежден близо до полюсите. Навигацията е още по-трудна заради липса на ясно отличими отправни точки на терена и слабата видимост. Мисията е частично финансирана от продажбата на самолет на колегите им-пилоти Чарлз Смит и Чарлз Улм, който по-късно става прочут с името Southern Cross.
Today marks ninety years since Australia’s Sir George Hubert Wilkins made the first flight in the skies over Antarctica.
“I had a tremendous sensation of power and freedom,” the adventurer wrote. “For the first time in history, new land was being discovered from the air”. pic.twitter.com/UVc7Qooak3
— Antarctic Division (@AusAntarctic) November 15, 2018
След успеха и с финансовата помощ от американския издател Уилям Хърст /въвел сензационния стил журналистика, т.нар. „жълта преса“/, двамата изследователи Уилкинс и Йелсън насочват вниманието си към Южния континент.
На 16 ноември двамата изпълняват 20-минутен полет над остров Дисепшън, част от Южните Шетландски острови с Lockheed Vega 1 X3903.
По време на полета те наблюдават район, който се прекосява с кучешки впряг в продължение на месеци. Триумфалното им завръщане доказва на света, че изследването на непознати земи вече изисква самолет.
След полета Уилкинс дарява самолета на правителството на Аржентина. За съжаление не е запазен.
Northward Bound! Captain George H. Wilkins: Arctic Explorer (1928) from NFSA on Vimeo.
Бърд
Първият полет над Антарктида скоро е повторен от по-добре оборудваните и подкрепени по въздуха експедиции на американския флотски офицер Ричард Бърд.
Бърд вече е летял над Северния полюс на 9 май 1926 като навигатор на пилота Флойд Бенет, за което двамата са наградени с Почетен медал от Конгреса на САЩ. Полетът е изпълнен с Fokker F.VII, наречен Джозефин Форд.
След историческия си полет над полюса Бенет прави 12000-километрова обиколка над САЩ, за да докаже, че полетите на дълги разстояния са възможни.
Джипси Мот
Година след Уилкинс, ветеранът-антарктик сър Дъглас Моусън взема един De Havilland Gypsy Moth DH60X VH-ULD на борда на барка Дискавъри на британско-австралийско-новозеландска антарктическа експедиция /BANZARE/.
Бипланът е частично разглобен, когато поемат от Лондон на 1 август 1929. Когато на 8 декември същата година стигат до ледовете на Антарктида, пилотите го сглобяват отново и летят с него пред кораба, за да търсят най-подходящия курс. Джипси Мот е първия самолет, използван за рутинни задачи на Антарктида – главно за океанографски наблюдения и картографиране. По пътя към Антарктида излита и каца от вода, защото капитанът на Дискавъри не разрешава кацане и излитане от ледените блокове.
„Хидропланът Джипси Мот, с открит кокпит.. е граждански самолет, произведен във Великобритания.. Не знам кой е платил за него, но имаше двама пилоти от кралските австралийски военновъздушни сили в експедицията BANZARE“, разказва единият пилот, отговарящ за самолета, австралиецът Ерик Дъглас.
Джипси Мот на борда на Дискавъри. 1928г. Фотограф: Франк Хърли. Снимката е собственост на Музей Виктория, Австралия. Криейтив Комънс.
Джипси Мот DH60G е самолетът на Антарктическата експедиция BANZARE през 1929-1931, водена от сър Дъглас Моусън. И в двете експедиции е пилотиран от австралийците Стюард Камбъл и Ерик Дъглас. Често вземат на борда командира на експедицията Моусън или официалния фотограф, Франк Хърли, който оставя над 300 негатива, записи на кинолента и карти.
Боядисан в лимонено жълто и ярко оранжево от двамата пилоти, Джипси Мот е в цветовете, които най-много подхождат на Антарктида, по думите на Ерик Дъглас.
Пилотите постоянно се тревожат за сигурността му, особено след като го сглобяват отново. Ето какво става един път – по време на първото пътуване, на 6 януари 1930г. Ерик пише в дневника си:
„“Стю и аз се събудихме в 04:30ч. сутринта и решихме, че започва буря. Когато излязохме на палубата духаше силно и вятърът носеше сняг, излизаше вълна. Твърде силно духаше, за да прибираме машината, затова я вързахме здраво и колкото можахме.. 10:00ч. По-спокойно е вече и машината е в безопасност, въпреки че когато температурата се повиши, от мачтите започва да пада лед..“ И на 7 януари 1930г.: „..Парчета лед 2-3 фута дълги и 6 инча дебели падат от мачтите и въжетата и въпреки че сме покрили самолета с торби, успяха да пробият дупки при крилата. Така че бяхме доста заети да ги поправяме..“
Самолетът е продаден през 1931 на австралийски авиоклуб в Пърт, а през 1942 пада в морето край Джералдтън. Изваден и предаден за скрап.
Баркът Дискавъри /RRS Discovery/ е запазен и, реставриран през 2017, е на док в пристанището на Дънди, Шотландия.
Най-близкото летище до Дънди е Единбург, докъдето Ryanair има директен полет от София.
